Без дом

Наистина не съм жена...Аз съм
една изгубила се лунна нимфа.
Живея само и единствено насън.
Наяве се затварям в стихове...

Навярно за това и не можах
да свикна някак с любовта на хората.
Тя ми е тежка...И така болят
пречупените ми простори...

Но няма как да се завърна у дома.
Раздадох си пътеките. Отдавна.
Сега си имам само тишина.
И никой, при когото да остана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.