Наистина не съм жена...Аз съм
една изгубила се лунна нимфа.
Живея само и единствено насън.
Наяве се затварям в стихове...
Навярно за това и не можах
да свикна някак с любовта на хората.
Тя ми е тежка...И така болят
пречупените ми простори...
Но няма как да се завърна у дома.
Раздадох си пътеките. Отдавна.
Сега си имам само тишина.
И никой, при когото да остана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар