Вятър, вместо компас

Луната се превръща в лодка.
И идва да ме отведе.
По облаците плава. Кротък
е океанът от небе.

Звездите - малки златни рибки
проблясват тук и там.
Небето ми изглежда плитко.
Поне откъм брега.

И мога лесно да пристъпя
към лодката-Луна.
Тук вече нямам нищо скъпо.
Защо ми е земя?

Любов човешка...Тежка котва.
С верига от сълзи.
Не ми е нужна. Имам лодка,
с която се лети.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.