и да забравя пътя наобратно...

Какво очаквам още? Чудо?
Което да те върне у дома.
Това е лудост, просто. Лудост.
Нещата ... не стоят така.
Ти сам ми каза - приказки не знаеш.
Вълшебствата не са ти по сърце.
Така че трябва да приема края.
Такъв, какъвто е. Не хепи-енд.
И май успявам...за милисекунда.
Една милисекунда свобода.
Поемам дъх...а после пак е същото-
стоя и чакам. Чакам и стоя...
Ужасно глупаво е. Почвам да се мразя.
Бих искала да мога като теб -
да се оставя и да си отида.
От себе си. Далеч. Далеч. Далеч.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.