Когато си отиде, ме боля.
А днес - поглеждам - и е просто бяло.
А днес е просто свобода.
Без край. И без начало.
А днес е тихо. Като сняг.
По който никой никога не е минавал.
Сама съм и дървото, и плода.
И слънцето, което ме огрява.
Решиш ли да се върнеш...някога...
не ме търси по име. Нямам име.
Отказах се от всички имена.
Останаха единствено сълзите ми.
Но днес те вече не горчат.
Солта им утаих. И ги пречистих.
Замлъкват всичките ми сетива
и аз се уча да те чакам тихо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар