Затихват стъпките ти...Не, че не боли...
Но болката пречиства.И минава.
И никнат нови, пролетни треви
след зимните и дълги снегопади.
Затихват стъпките ти...Вместо тях
ще слушам тишината си по изгрев.
Ще съм такава пак, каквато бях.
И само мъничко по-чиста.
Затихват стъпките ти...Като в сън.
И аз се будя, за да те запомня.
А утрото е тихо. Като звън
от устните на вятъра отронен.
И аз съм жива. Оцелях...
По раничките ми разцъфва цвете.
Навярно има смисъл във това.
И го усещам. Със сърцето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар