В какво се превръщат...

Едно чувство, заседнало в мен
ми прегризва съня. И душата.
С остри ножици реже парченца небе
и ги кърпи със вчерашен вятър.
Пие много сълзи. Много, много сълзи.
И e жадно за още. И иска...
Издълбава в очите ми ръждиви следи
и затваря в зениците писък.
Едно чувство, което наричах любов.
И осмислях със него Живота.
Ала днес е различно...Не зная какво.
Но по всичко прилича на болка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.