След мен...

И пак си тръгвам. (Да...за кой ли път...)
Но днес не искам нищо да си взема.
Обезцветила съм до пикселче света.
Очите ми не виждат. Само гледат.
А думите ми тихичко ридаят
в една тетрадка с къси редове.
Звънчетата на сребърния паял
ще отзвучат по пътя. Надалеч.
И няма никой, никой да ги чуе,
когато преминавам през града.
Ще бъда като себе си безшумна.
И ще оставя само Тишина...

3 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.