Завръщането в себе си боли.
Прилича ти, че падаш от високо.
А всички парашутени мечти
са се разпръснали във сто посоки.
Отдавна нямаш никакви криле.
Под теб земята бързо приближава.
Не искаш и не знаеш как да спреш.
Завръщаш се, защото трябва.
Не се разплаквай. Чувството за страх
ще се разпръсне някъде в безкрая.
Здравей, предишно мое аз.
Надявам се да ме познаеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар