Подари ми тази тишина...

Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича.
А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно.
04.03.2011

2 коментара:

  1. (Ох цъкнах, където не трябва и се изтри коментарът.. : ( )
    Та по същество- прекрасно е! Тъжно, красиво и истинско.

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси :)
    Красиво е, може би, изразено така.
    Иначе не беше много красиво, като ползвах други изразни средства
    /имам предвид сълзи, истерии и прочее :D/
    Но всичко по реда си... Като утихне едното, идва другото.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.