Съвсем безотговорно...или просто по традиция

"Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve "
***
The moral of "Snow White" is "Never eat apples".
Lemony Snicket


Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки... Няма лимони.
Аз какво да ги правя...Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина...
При това - до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш...
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме...

4 коментара:

  1. Много тъжните ти стихове са хем прекрасни, хем от тях боли, но в този има толкова женски смях през сълзи, че... ме караш да се усмихна, въпреки лимонадите на битието ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Ох, ето те отново! Да знаеш само какъв страх изживях като ми изписваше, че блогът е изтрит.
    Много си лоша!
    И си тоооолкова прекрасна! Липсваше ми (:

    ОтговорИзтриване
  3. На какво ли е не е способна една жена, за да продължи Живота! Защото раят едва ли е бил Благодат, а по-скоро някакво безметежно, розово-сънно състояние... някакво подобие на живот, което интуитивно е създавало екзистенциален дискомфорт у Ева? А историята с Дева Мария (защото днес е Благовещение) не напомня ли достатъчно красноречиво, че в крайна сметка всички еволюционни скокове на Човечеството са били инициирани от (или са се случили благодарение на) Жени! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Зори, съвсем, ама съвсем точно си ме уцелила :) Важното е да можем да се усмихнем на себе си и на света, да пием по една лимонаТа, с която да преглътнем ябълката, пък после...каквото сабя покаже. Защото какво е една истинска дама без добре наточената си сабя в този мъжки свят... :))

    Нел, вълшебство такова! Как ще те е страх от такива неща :)) Не изчезва неизчезваемото! :D само бяга от себе си във всички посоки, блъска се из разни стени и накрая се сеща, че от стени полза няма и пак се покатерва на покрива, където му е мястото. Много те гушкам!

    nobody, идея нямам дали Ева е похапвала ябълки в знак на протест срещу безметежното си съществуване в Рая, но е факт, че и до днес повечето жени обичаме да ни е трудно :)
    Колкото до ролята на жените в еволюцията на човечеството - за това спор няма. Богинята съществува. Тя има много лица. Нищо, че почти винаги остават в сянка. Сега се сетих за едно мое старо стихче, което май го няма в този блог, ама и да го има, нищо...За Нея иде реч. Ето:

    Във този свят на мъжки богове,
    въздигнати от паднали човеци
    забравено е името и. И лицето.
    И няма нищичко, което да и свети.

    Понякога Я виждам покрай мен.
    Прилича на мъгла. А аз - на жажда.
    Пред нея се стои на колене.
    Тогава се усещаш как се ражда

    Живота. Любовта.Като магия.
    Без нея ... теб те няма, Боже.
    Луната. Водата. Мария.
    Една. Без която не може.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.