"Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve "
***
The moral of "Snow White" is "Never eat apples".
Lemony Snicket
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve "
***
The moral of "Snow White" is "Never eat apples".
Lemony Snicket
Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки... Няма лимони.
Аз какво да ги правя...Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина...
При това - до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш...
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме...
Много тъжните ти стихове са хем прекрасни, хем от тях боли, но в този има толкова женски смях през сълзи, че... ме караш да се усмихна, въпреки лимонадите на битието ;)
ОтговорИзтриванеОх, ето те отново! Да знаеш само какъв страх изживях като ми изписваше, че блогът е изтрит.
ОтговорИзтриванеМного си лоша!
И си тоооолкова прекрасна! Липсваше ми (:
На какво ли е не е способна една жена, за да продължи Живота! Защото раят едва ли е бил Благодат, а по-скоро някакво безметежно, розово-сънно състояние... някакво подобие на живот, което интуитивно е създавало екзистенциален дискомфорт у Ева? А историята с Дева Мария (защото днес е Благовещение) не напомня ли достатъчно красноречиво, че в крайна сметка всички еволюционни скокове на Човечеството са били инициирани от (или са се случили благодарение на) Жени! :)
ОтговорИзтриванеЗори, съвсем, ама съвсем точно си ме уцелила :) Важното е да можем да се усмихнем на себе си и на света, да пием по една лимонаТа, с която да преглътнем ябълката, пък после...каквото сабя покаже. Защото какво е една истинска дама без добре наточената си сабя в този мъжки свят... :))
ОтговорИзтриванеНел, вълшебство такова! Как ще те е страх от такива неща :)) Не изчезва неизчезваемото! :D само бяга от себе си във всички посоки, блъска се из разни стени и накрая се сеща, че от стени полза няма и пак се покатерва на покрива, където му е мястото. Много те гушкам!
nobody, идея нямам дали Ева е похапвала ябълки в знак на протест срещу безметежното си съществуване в Рая, но е факт, че и до днес повечето жени обичаме да ни е трудно :)
Колкото до ролята на жените в еволюцията на човечеството - за това спор няма. Богинята съществува. Тя има много лица. Нищо, че почти винаги остават в сянка. Сега се сетих за едно мое старо стихче, което май го няма в този блог, ама и да го има, нищо...За Нея иде реч. Ето:
Във този свят на мъжки богове,
въздигнати от паднали човеци
забравено е името и. И лицето.
И няма нищичко, което да и свети.
Понякога Я виждам покрай мен.
Прилича на мъгла. А аз - на жажда.
Пред нея се стои на колене.
Тогава се усещаш как се ражда
Живота. Любовта.Като магия.
Без нея ... теб те няма, Боже.
Луната. Водата. Мария.
Една. Без която не може.