Най-дългото очакване

Той е море. Идва и си отива.
И краде песъчинки от мен.
Аз съм жива за него.
За него съм жива.
Нищо, че никога няма да спре.
Нищо, че точно когато му вярвам,
той се обръща и тръгва.
Нищо, че плача от всяка раздяла.
И да зарасна е трудно.
Той е море. Идва и си отива.
Аз съм някакъв бряг. Изоставен.
Чакам Прилива с главно П.
Най-дългият прилив.
В който просто ще се удавя.

10 коментара:

  1. Разбира се :)
    А нашето в неделя така хубаво ми позираше, сякаш е знаело, че ще минеш от тук...искало е да го видиш :))
    ето
    морето :)
    един бебе гларус си говори с една сврака на брега
    и после гларуса решава да се гмурка
    и моста :)

    ОтговорИзтриване
  2. mnogo haresvam vsichko, koeto sym uspyala da procheta tuk i tam vav facebook ot tvoite stihove...mnogo shte byde hubavo da izdadesh stihosbirka i da namerish dobyr ilustrator, s tvoya ritym i natyurel...bi se poluchilo neshto izkluchitelno krasivo...svetyt ima nushda ot takiva kato teb...hubavo e che te ima...

    ОтговорИзтриване
  3. Ами аз във фейсбук нямам акаунт, ама щом има мои стихове...ок :)
    Здравей и добре дошла на покрива :))
    Благодаря ти за хубавите думи! Не съм сигурна дали бих искала да издам стихосбирка...не знам защо, просто нямам желание. Ама ако някой ден ми се появи, със сигурност ще има хубави илюстрации.
    А мисля, че в интернет стихчетата стигат до повече хора, отколкото ако са в книжка. За съжалени все повече хора все по-малко обичат книгите :(

    ОтговорИзтриване
  4. publikuvat razni hora tvoi stihove vav face-to, no vinagi citirat, che ti si avtora ( da ne si pomislish, che nyakoi te krade)...znam kakvo iskash da kashesh, sys vsichkite novi sredstva za komunikacia svetyt se promenya...nyama losho...no stihosbirkata bi bila neshto ot drug poryadyk...knigata e neshto poveche ot prostoto razprostranyavane ili spodelyane na stihove...tova e edno tainstvo,pochti kato rashdaneto na dete...moshe bi zvucha staromodno, no nishto ne moshe da se sravni s dokosvaneto na knigata, mirisa na mastilo i ocharovanieto da se skriesh v nyakoi ygyl i da si syzdadesh svoi svyat s knigata v ryce...blagodarya ti, che mi otgovori:-)) leka vecher,ne znam istisnkoto ti ime, no neka byde prosto poshelanie kym momicheto ot Burgas...psevodnimyt e distanciq...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти отново, Данка.
    Усещането, което ти дава една книга, е несравнимо, така е. Познавам го добре, едно от любимите ми е...Но някак си не мога да се възприема като ...човек, който може да създава книги. Поне не още...не знам.

    ОтговорИзтриване
  6. Ай да не се давиш още, че не мога в момента ни да те спася, ни да гледам сеир! ;)
    За целта и като му дойде времето ще ми подариш една свирка, с която да дам сигнал за начало на забавлението!
    Обещай!

    п.п.
    Хубав стих иначе, нищо че завърши с давене.
    Следващият нека е нещо с изгаряне, ако може, плййййййс :Р

    ОтговорИзтриване
  7. с изгаряне ще е,няма начин...
    щи подпаля врата! :))
    Нежно-нежно...

    ОтговорИзтриване
  8. Красиво е , макар и тъжно . Може би точно това ме привлича , меланхолията , която струи .. или защото срещам някого и себе си тук , може би ...

    ОтговорИзтриване
  9. xabiba, тъжно е, че почти всяка от нас си има по едно такова море... Но в същото време е хубаво. Моретата са живот.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.