Където няма никой...

Пораснах на небето. Без да знам,
че то се стига трудно от земята.
Че мястото на тъжните цветя
не е при облаците и при вятъра.
Животът тича някъде под мен,
а аз се будя тихо. И заспивам.
И тайничко мечтая някой ден
един хвърчащ човек да ме достигне.
Да види Слънцето през моите очи.
Да пожелае всичките ми тайни.
Да ме прегърне и да помълчим.
И просто да поиска да остане.

3 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.