Светът ми упорито се руши.
И приказните ми герои си отиват.
Тук има само разбивачи на мечти,
крадци на сънища... и, всъщност...
никой.
Поисках някак си да се спася.
С парченце дяволско стъкло в зениците...
И да забравя всичко...любовта...
С целувката на Снежната кралица.
Сега очаквам да се вледени
това сърце, което ме предаде.
Добре, че Приказният свят се разруши.
Добре, че не познавам Кай.
Така е сигурно, че няма кой
да пожелае изведнъж 'да ме спасява'.
От днес съм резистентна на любов.
Чудесно, че я има.
Не и вярвам.
