Където и да е...

Пак си търся път между звездите.
Пак избирам със затворени очи.
Знаеш ли, така ми се отлита...
Точно колкото ми се мълчи.
Искам да изгубя всичко. Всичко!
И да си направя свобода.
Всички спомени със боцкащи иглички,
всички думи, всички имена,
всички обичи, които ме раниха,
всички обичи, които не разбрах,
всички чувства с маски като стихове,
всички мои тъжни чудеса...
Искам някой някъде да ме извика.
Да приеме моята ранимост.
И да ме обича. Тихо. Тихо.
Някой, който иска да ме има.

7 коментара:

  1. Знаеш ли колко болиш...това е по-скоро риторичен въпрос...разбира се, че знаеш. Ако си в състояние и имаш желание, пиши ми на ted_77_bg@yahoo.com, бих желал да поговорим.

    ОтговорИзтриване
  2. Данка, мила :u

    nobody, благодаря ти. В момента просто не знам какво да кажа на никого :(

    ОтговорИзтриване
  3. iskam da te gushna priyatelski na shivichko...i da si pomylchim zaedno...

    ОтговорИзтриване
  4. досадна работа начиии

    кога ще си омръзнеш, че да станеш човек

    аз вече и шамари не искам да ти удрям
    теб ще ти е густо и ще кажеш - виж, колко хубаволошо ми е

    ОтговорИзтриване
  5. никогаш! :i
    Толкова съм си прекрасна, че няма как да си омръзна! :c
    Освен това да си човек е къде-къде по-скучно, отколкото да си мен :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.