Не се отдръпнах аз. Ти сам ме блъсна
във бездната на черното си нищо.
Опита с мисъл да ме доразкъсаш.
Аз просто се отказах да те виждам.
Затворих сетивата си. Изтрих очите.
А обичта ми тихо се разплака.
Опитах да я утеша. Опитах...
Сега опитвам да не те очаквам.
Ще те забравя. Ще преболедувам.
Отровата ти не е смъртоносна,
щом някъде из тебе съществува.
Щом някъде в душата си я носиш.
Сега парализира всеки мускул.
Не зная дишам ли. Ала съм жива.
Не се отдалечих от себе си.
Ти ме откъсна.
Сега...сега ти просто си отивай.
