Работата на дъжда...

Вали, понеже ми е нужно.
По-лесно те забравям във дъжда.
По-лесно ми е някак да се лъжа,
че даже за секунда не тъжа.

По-лесно ми е да съм мокър гълъб
и да настръхвам на отсрещния корниз.
И да съм котката на хлъзгавите стълби,
която се преструва, че не спи.

По-лесно ми е да съм тротоара,
изтръпнал под студения капчук.
Или да съм зеленото на светофара.
Или досаден клаксон с дрезгав звук.

Дъждът е просто някаква необходимост.
Измива те от въздуха край мен.
Измива времето. И мен измива.
И после си отива. Уморен.