Елементарно...

Принадлежа на южната тераса.
Особено към седем вечерта.
Съставена съм от избягал вятър,
от фибичка и резенче тъга;
от няколко разрошени къдрици,
от букви в някакъв случаен ред,
от малко котки и от малко птици,
от устни и от голи рамене;
от тиха нежност, като на светулка,
от дъжд, от пясък, от звезди,
от безметежно сладката си скука,
от музика за сняг и за мъгли;
от страх, от смях, от плач и от бадеми,
от розово, от дъвка, от стъкло,
от гривна, боси ходила и от пастели;
От спомени.
От нощ.
И от любов.