Не зная как да стигна чак до там,
където утрото рисува по стъклата.
"Полярна нощ до края на света"
е диагнозата ми. Край на чудесата.
Така не вярвам в думи вече, че боли.
От недоверие боли като от вяра.
Сълзи ли? Нямам. Даже и сълзи...
Дори това след него не остана.
Остана ми грамадна тишина.
Зазиждам се със нея до небето.
Сама съм. По-сама. И най-сама.
След този тъжен колапс на сърцето ми.
