Предвкусвам черешите. Ухае ми вече
на сладко, на Май и на топло.
На някакви дълги терасени вечери.
На звездопади по покрива.
На липи. На пчели. На птици по клоните.
На по-къси сенки и дълги слънца.
На детски игри (аз ли бягам? Или пък гоня...).
На приказно - виолетов здрач.
На вятър от юг. На дъжд и дъги.
На къси ръкави и пясък.
На парещи плочници, по които върви
усмихнато моето щастие...