Високо. И далече.

Гълъби, небе и нищо повече...
Целият ми свят. Това ми стига.
Днес не вярвам вече в обичи.
Те болят. Предават те. И си отиват.
Днес не вярвам в думи. Нито в действия.
Нито в утре. Нито пък във вчера.
Днес не помня нищо. Нито търся.
Нито искам ти да ме намериш.
Днес е ден за тъжно осъзнаване.
За приемане на Тишината. И на липсата.
Днес е ден, във който ти прощавам.
И е хубаво. Почти.
Като във приказка...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.