Нямам сили за нови мечти.
Нито сили за нови любови.
Дадох всичко на него. Почти.
Нямам сили да почвам наново.
Искам просто да бъда сама.
Да е тихо. Прозрачно. И чисто.
Като всяка едничка сълза.
Като всяка изстрадана истина.
Искам
просто
да бъда
сама.
Да не помня ни него, ни себе си.
Не е имало никога "нас".
Само някаква тъжна обреченост.
Във която вярвах наивно.
И наричах Любов. И я пазех.
Нямам сили сега... Нямам сили.
Днес съм тиха. Прозрачна...
И празна.
