Аз си отидох още през Октомври...
От мен остана само обичта.
Но ти я правиш толкова бездомна.
И чужда. И далечна. И сама.
Аз си отидох още през Октомври.
По мъничко умирам от тогава.
Умирам от несбъднатите спомени.
От думите, в които спрях да вярвам.
От всички мънички неща, които
се струпват в нещо толкова огромно.
А ти дори и не разбра, че си отидох
не днес. А още през Октомври.
