И този ураган премина...
Още не зная оцелях ли.
Кървя ли? Или пък калинки
пълзят по ръбчетата на тъгата.
Не знам дали съм плакала.
Не помня.
Запомних само дъждовете.
Едно небе, като от огън,
се спусна ниско. Да ми свети.
Говоря ли? Или в тревите
щурците се събуждат късно.
А някъде лежат мечтите ми.
Студени. С посинели устни.
Не знам боли ли. Не усещам.
Или съм Вятър, или Нищо.
С отломки обич без надежда
сърцето ми не се засища.
Светът Отвъд ми е невидим.
Докосвам с пръсти хоризонта.
Не вярвам в нищо.
В нищо не вярвам.
Навярвах се за сто живота.
И този ураган премина...
Зениците ми опустяха.
Като след ядрената зима.
И не разбирам... Оцелях ли?
