Ще ме няма дълго. Много дълго.
Чак докато свърши пролетта.
Чак докато лятото покълне
в песъчинките по края на брега.
Чак докато есента се спусне
по ожарените хълмове надолу.
Чак докато в бяло не замръзнат
клоните на старите тополи.
Ще ме няма дълго. Цяла вечност.
Ще ме няма никога отново.
Ще съм другаде. Ще съм далече.
Няма никога да бъда твоя.
Ще съм ничия. Или на друг.
Ще забравя как съм те обичала.
Ще ме няма много дълго тук.
Ще ме няма никога. И никъде.
