Малка нощна тъга
се прокрадва в деня ми.
Сплита мрежи край мен
с пеперуден размах.
Да си тръгне ли искам...
Не... нека остане
тази малка
среднощна
неясна тъга.
Да си свие гнездо зад гърдите ми,
в ляво.
Дисонансно на пулса ми да затупти.
Да залязва в дъха ми.
И да изгрява
в две непреглътнати
тайни сълзи.
Знам - когато реши, че в мен и е тясно,
ще си тръгне беззвучно
(доколкото може).
А в гърдите ми, в ляво,
на нейното място
ще покълне дъга.
Или стих.
Или обич.
