Денят си отива безумно красиво
във люляков тих полуздрач.
Луната ухае на дъжд. И се скрива
зад тънък воал от мъгла.
Просветват прозорци. И после угасват.
Приличат на морзов сигнал.
Градът си говори с небето.
С проблясване.
И сигурно знае, че знам.
А аз си говоря със тебе. Без думи.
Говоря си с тебе наум.
"Обичам те. Липсваш ми...
Липсваш ми. Чу ли...
Без тебе ме няма. Без тебе не съм."
А горе звездите премигват нестройно
и дълго ги слуша Градът.
Нощта се усмихва и тръгва, спокойна,
към Другия Край На Света.
