Пречупвам с мигли светлината.
Обичам да е нощ. Обичам.
Нощта и аз сме си атрактори.
Неудържимо се привличаме.
Оглежда се в очите ми. Красива.
Целува устните ми. До полуда.
И с кадифени пръсти милва,
сякаш ме галят пеперуди.
Прегръща ме като небе. И тихо
се влива в мен. Съвсем безмълвно.
А дланите и пишат стихове,
в които цялата се сбъдвам.
Оставя ме без дъх, преди да плисне
внезапен звезден дъжд по мене.
Нощта е нежна. Като приказка.
А аз съм влюбена. Като поема.
