Понякога те гледам отдалече.
И хем ми става хубаво, хем тъжно.
Красива си... А малките човечета
не осъзнават своята ненужност.
И пъплят по гърдите ти, усърдно.
Дълбаят в тялото ти рана подир рана.
Сърцата им са остри, като тръни.
Студени като смърт. И много празни.
Повярвали във своето величие,
те бързат все...А за къде - не знаят.
Не им остава време за обичане,
улисани във гонене на... Края.
А ти танцуваш своя бавен валс.
И с шепот
им пееш майчината си любов.
И им прощаваш.
Накрая ги приемаш във сърцето си.
Прах при прахта...
И друго няма.
