Видях отлитащите щъркели...
И после
небето се разплака тихо.
Един окаян градски просяк
превръщаше дъжда във стихове.
Почувствах есен във очите си.
И се заслушах.
Дърветата шептяха нежност.
Случаен вятър се промуши
във шепите ми. И изчезна...
Валеше.
Бях сама.
Беше красиво.
Усещах хиляди дъждовни пръски.
Които
влюбено
разливат
вкусът на името ти
върху устните ми.
