Не разбираш ли... Бяхме до тук.
После няма. Нататък е болка.
Ти си някак отчайващо друг.
Обичта ти е... колкото - толкова.
Аз не мога... Не мога така.
Да съм винаги първа резерва.
На повикване. И на шега.
Уморих се. До край се изчерпах.
Изживей си каквото там...
Само, моля те, недей да се връщаш.
Тази стая
вече няма врата.
И табелка "Добре дошъл в къщи".
Тази стая е... просто стени.
(По които кръвта ми свети.
Тук и въздухът даже боли
от разстреляното доверие.)
Аз не плача за теб.
Все едно...
Просто върви напред и не се обръщай.
Плача за думичката "любов".
Която никога вече
няма да е същата.
