А под него Земята мълчи.
Тази зима е тиха. И светла.
Със прозрачни дъждовни очи.
Тази зима е плаха. И нежна.
И по нещо напомня на мен.
Деликатна и някак лежерна.
Със дантелени ветрове.
Със воалени нощи, в които
избледнели, свенливи Луни
разсъбличат небрежно мъглите.
После тихо и дълго вали.
Тази зима е шепот. Легато.
Непонятна. Далечна. Различна.
И напомня на мене, когато
се пробуждам след дълго обичане.
>>
