Сънувай, Обич, Другия ни Свят.
Във който всички думи са излишни.
Във който зад прозорците валят
цветчетата на пролетната вишна.
И падат върху дивите треви.
Целуват ги със белия си шепот.
Звездите се усмихват със очи
и трепкат мълчаливо по небето.
А вятърът с дантелени ръце
рисува с пръст контура на Луната.
Едно бездомно мъничко щурче
свирука щурчовата си соната.
Сънувай, Обич, Другия ни Свят.
И някога, когато се разсъмне,
когато думите престанат да болят,
ще дойда. И ще ти го сбъдна.
