или приказка за лунатични овце
от тези дни, наскороМислите ми лъкатушат
в сънената ми глава.
Аз съм топла, мека, сгушена,
и... не мога да заспя.
Преброявам си звездите,
после седемте овце,
но една от тях ме пита:
-Той къде е? А? Къде?
Имаме овца зад борда
на леглото-параход.
Беше питаща порода,
затова - в морето-под.
Другите мълчат сърдито
и ме гледат с тъжни копчета.
Едно плюшено копито
ме подритва най-нарочно.
Хубаво. Ще я спася.
Тя съвсем не е виновна.
Тя е плюшена овца
и не може да говори.
Никак не е на добре
аз - сама по пълнолуние.
Осем рошави овце
пият чай срещу безсъние.
---
в последствие се илюстрирахме (с овцете) - http://boichki.tumblr.com/post/92722723721
