Аз съм далече. Толкова далече.
Едва ли ще поискаш да ме стигнеш.
Аз съм през шест обезлунени вечери.
Във най-зеления нюанс на синьото.
Аз съм на трийсет парсека
от твоето мълчание.
(И съм нарочна, точно като него.)
Аз съм едно огромно разстояние
между мечтите си и тебе.
Аз съм на хиляди пресечки
от сърцето ти.
Била ли съм по-близо? Излъжи ме...
Или недей... Сега съм там, където
това, което ме боли, си няма име.
А ти...
ти просто се изтече през очите ми,
оставяйки ми много празно място.
Но вече всичко е ужасно незначително.
И за точно за това - прекрасно.
