Безкрайната поляна с незабравки...
Пътеката до Тъмната Гора.
Усмивката под сламената шапка.
И дядовата грапава ръка.
И босите ни стъпки по тревата.
Талантът ни да си измисляме игри.
Прелитащият над лозите вятър.
И дядо със усмихнати очи.
"Нашата къща" в клоните на крушата.
Прозорчето със счупено стъкло.
"Аз вече няма да съм толкова непослушна."
И дядо. Със шишенце "Риванол".
Сега са толкова по-различни дните...
Аз вече слушам, дядо, но... боли.
Лекувам се със спомени, които
незнайно как превръщам във сълзи.
* песента на "Сигнал", разбира се
