Уморена от дъжд и от есени
и със вятър в едната ръка
мълчалива
горчива
естествена
тя се спира на мокрия праг.
А чадърът цъфти над главата ѝ -
бледорозов нелеп ореол.
Предозирана с вчерашно щастие
днес разбира, че царят е гол.
Като няма какво да направи
ритуално си прави чай.
С две лъжички тъга. И с цигара
прекадява дома на Нощта.
На сърцето ѝ пише "Затворено".
И зад тънкото, прашно стъкло
уморена от дъжд и от хора
спи една ничия, гола любов.
