метео

Студът прекарва пръсти по стъклата.
Наднича в стаята, в която спя.
Под дланите му - хлъзгави и гладки -
пониква лед. Настръхнали цветя.
Докосва ме в съня ми. Но е нежен.
Целува само голите ми рамене.
Очите му са тъжни. Заскрежени.
Защото никой не обича Студове.
Не знам дали ако поискам да го стопля
ще легне в скута ми, съвсем смълчан.
"Не съществува топъл Студ. И толкова."
Но сигурно боли да бъдеш сам.
Прегръща ме. И цялата изтръпвам.
Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.
А после мълчаливо се отдръпва.
Разкаян и объркан нощен Студ.
Опитва да си тръгне, но не може.
Навън нощта е спряла. Като снимка.
Притиска устни в топлата ми кожа
и тихо се разпада на снежинки.