Подухна вятър. Спящите листа
зашушнаха сънливо в полумрака.
Една щастлива птица прелетя.
Поисках да и кажа да ме чака.
Но замълчах. Последвах я с очи.
И после ненадейно я изгубих.
А облаците с цвят на аметист
рисуваха в небето пеперуди.
Такива вéчери живеят само тук.
Загадъчно потайни и вълшебни.
Притихвам и улавям всеки звук
преди магията безследно да изчезне...
