Ти ми липсваш, моя обич. И не спя.
Гледам кръглата Луна в прозореца.
И без теб съм толкова сама...
нищо, че край мен е пълно с хора.
Аз не искам хора. Искам теб.
Ти си точно този, който търсех.
С точно толкова обичащи ръце,
колкото е нужно за прегръдка,
с точно толкова влюбени очи,
че самата аз да се обикна.
С тебе толкова красиво се мълчи,
че от тишината никнат стихове.
И сега...кажи ми как да спя?
Ти ми липсваш. Много, много, много!
Виж Луната. Даже тя разбра.
И се скри разплакана зад облака.
