Понякога сама съм си тълпа...
И съм си шумна чак до изнемога.
А дълго ваяната тишина
в очите ми взривява облаци.
Тогава търся други светове,
в които се опитвам да намеря
откъснатите си криле
и по-щастливото си вчера.
И няма кой да укроти
натрупаните ми мълчания,
отритнатите ми мечти
и гневното ми отчаяние...
Понякога сама съм си тълпа.
Сама със себе си се разминавам.
И няма как да премълча,
че ми се иска да не се познавам.
