По прозорците ми валят сенки на птици.
И танцуват лъчите на слънцето.
Аз ставам цветето, което се разлиства
в мълчанието, идващо отвънка.
Аз ставам някаква бродерия от ветрове
в квадратното пано на тази стая.
Днес имам вкус на чай от дъждове,
поникнали в очите на безкрая.
А тишината ми е като дъно на море.
Типична тишина. Съвсем безшумна.
Не знам дали ще можеш да я разбереш.
Не можеш ли, не би разбрал и думите...
