Ти си някъде много далеч.
Уж си тук. И твърдиш, че си същият.
Ала нещо уплашено в мен
казва все, че не ти се завръща.
Между нас всички думи мълчат.
Или казват, но ние не чуваме.
Аз протягам на сляпо ръце
и се чувствам ужасно изгубена.
Как да вярвам сега, че си тук...
Как да вярвам сега, че си същият...
Тишина...тишина...Нито звук...
Всички пътища сочат - невръщане.
