Тази нощ небето не заплака.
Запази си звездите до една.
А аз стоях сама и тихо чаках
един безумно дълъг звездопад.
Луната изтъня и ме докосна
с прозрачно-сини призрачни лъчи.
Навярно пожела да омагьоса
очакването в моите очи.
Излезе вятър. Морски летен вятър.
И грабна в шепи нощната тъга.
Аз гледах от високо към Земята.
Изглежда се превръщах във звезда...
