Зелените очи на пролетта
вместо зеници имат маргаритки.
Косите и - разлистена трева,
а вятърът небрежно я разплита.
Гласът и - лястовичи глас,
кръжи покрай стрехите и ги пълни.
Ръцете и са клони на липа
и в тях звездите плачат на разсъмване.
Зелените очи на пролетта
потъват в сините очи на лятото.
И точно там започва любовта -
във стъпките им, минали по пясъка,
над който облаците шият дъждове
и слънцето преде лъчи и ги разприда.
В два погледа и четири ръце...
и шепа стихове, написани по мидите...
