Градът е толкова вълшебен през нощта.
И как са тихи само булевардите...
Дърветата и вятърът шептят
и се усмихват уличните лампи
досущ като оранжеви Луни,
почти докоснали Земята...
Градът по детски и безгрижно спи.
И сигурно сънува, че е лято.
И нещо във очите ми блещука...
Не знам какво е. Но ми е красиво.
Навярно са звезди. Или светулки.
Или сълзи. Че нещо си отива...
Ала градът е толкова вълшебен тази нощ...
И през разплакани очи, пак е вълшебен.
Завивам го със цялата любов,
която не можах да дам на тебе...
