Тези нощи са дълги с години.
И са пълни с отчаян страх.
Като някаква непроходима,
много тъмна и страшна гора.
Аз забравих да взема трошици.
Да маркирам пътя към теб...
Или взех...Но забравих за птицата,
дето може да ги изкълве.
Или ти ги забрави...Не помня.
Беше отдавна...Беше преди...
А гората е тъмна и грозна.
И ме дебне със жълти очи.
Чакам утрото - светлинката
над зъбатия, остър хребет.
И ще тръгна самичка. Нанякъде.
На където ще мога без тебе...
