Бяга Вятърът по тротоара, бяга бързо.
И усмихнат до ушите ми изглежда.
Някакво листче в ръка подхвърля,
а пък Слънцето го гледа изпод вежди.
Кой така го е усмихнал този Вятър?
Нещо пише май на този лист, нали?
Нещо, дето дава му крилатост
и го кара да хвърчи и да хвърчи...
Аз мълча, понеже зная всичко.
Та нали сама написах на листа,
че безкрайно много те обичам.
И приших му вятърни крила...
