Ежедневно - необикновено

Жената от последния етаж
е слънчев силует между прането.
Почти невидима, излъчва светлина
и прави залеза искрящо-цветен.
Ръцете и рисуват птичи сенки
по белите криле на два чаршафа.
И с тихото усещане за есен
ръкавите на ризите помахват.
Жената от последния етаж
простира някак толкова неземно...
Навярно е последната Жена.
След нея всички просто са
обикновени...