Катастрофа на облаци. Само как загърмя!
После стана за мъничко светло.
И се втурна надолу небесна вода.
И затича Дъждът по паветата.
Непослушно хлапе. Как не иска да спи!
През града преминава със кикот.
Вее мокри, разчорлени, дълги коси
и просветват във мрака петите му.
А пък ние със тебе внезапно мълчим.
После аз те разсмивам. Защото
от смеха ти е хубаво. И във мойте очи
завалява не дъжд. Само обич.
