Дъждът разтяга стар акордеон
и свири над смълчаните площади.
Мелодията му - един шансон -
вали над сгушените сгради.
А техните стъкла звънят
и пеят думите си влюбено.
Пригласят им един капчук
и два напълно мокри гълъба.
Градът е някак черно-бял,
но в него няма капка проза.
Акордеонът на дъжда
днес свири май "Животът в розово".
По улиците в ритъм се въртят
поне хиляда шарени чадъра.
Така прекрасен е светът!
Танцува, и танцува, и танцува...
